сряда, 31 декември 2014 г.

Activation LZ-00003 BABA VIDA FORTRESS BHS VD-01

                                    LZ2OQVLZ1OQ/2 -1995-2000,  LZ2OQV - 2001-2013 
      WCA-LZ-0003,LZ-00006,LZ-00159  =  QSO- въведени около 1000 до 2010 
      апаратура самоделна-160-80-40-20м.30w.ант-делта на 80,диполи на 40 и 20м.

BABA VIDA FORTRESS :
Крепостта е изградена върху останки на античния град Бонония. Строежът на средновековния замък започва през втората половина на Х век, но по време на Второто българско царство (края на ХІІ - ХІV век) се извършва и най-същественият градеж. Последният български цар преди падането на България под османско владичество Иван Срацимир (1324 г. – 1397 г.) е живял в крепостта.
По време на османското владичество в крепостта са обособени складови помещения за храна и боеприпаси и караулни помещения.  А след Освобождението (1878 г.) достъпът до нея е бил забранен, защото обектът се използвал от военните.
Първите разкопки в крепостта от 1956 до 1962 г. разкриват останки от римската, византийската, раннобългарската, къснобългарската и османската епоха.
През 1964 г. средновековният замък е обявен за паметник на културата с национално значение.


                                                                                                      LZ2OQV







Activation LZ-00006 BDIN , BONONIA BHS VD-02


      LZ2OQVLZ1OQ/2 -1995-2000,  LZ2OQV - 2001-2013        WCA-LZ-0003,LZ-00006,LZ-00159  =  QSO- въведени около 1000 до 2010 
      апаратура самоделна-160-80-40-20м.30w.ант-делта на 80,диполи на 40 и 20м.

 BDIN , BONONIA   -  Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построяват крепостен град с името Бонония, който българите наричат Бдин (свързвайки го и с глагола бдя/и), а по-късно Видин. По време на Римската империя е сред главните градове на провинция Горна Мизия. Кастелът Бонония е бил предназначен да пресича пътя на на нахлуващите по долината на Тимок (античната Timacus) варвари. Крепостта е разполагала с кръгли кули, които са се издавали пред крепостната стена. Досега са открити пет броя от тях,  като едната се намира в североизточния ъгъл на крепостта, на територията на замъка "Баба Вида".  Диаметъра на основите им достига 20 m. Този твърде голям размер, дава основание за предположението,че обширните им етажи са служили и за казарми, чрез което крайкрепостната улица не е била стеснявана от прилепени впоследствие към стената казармени постройки. Прави впечатление, че разстоянието между две съседни кули по южната стена превишава нормата от 60 m, която е два пъти по- голяма от максимума на поразяващата мощ на стрелба с лък.
 Основата на крепостната стена е два пъти по- голяма (4.3 m) от тази на настройката (2.7 m).
 Стената е била изградена от дялан камък споен с бял хоросан, с тухлени пояси от по три реда тухли.
 По всяка вероятност крепостта е изградена преди готското нашествие през 250 г, по време на управлението  на Северите.
 По време на Втората българска държава цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб Иван Срацимир, като го коронясва за цар, който се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство, което по-късно е покорено от османските турци.
 През 1444 г. Видин е обсаждан от Владислав Варненчик, а през 17 и 18 в. е превземан от австрийците, нападан от унгарците и румънците.
 През годините е носил последователно имената: Дунония (ІІІ в. пр.н.е.); Донавия (трак.); Дий ; Бонония (рим.); Бъдин (VII в. - нач. XI в.); Бдин (ХІ в.); Бънин; Будим; Будин; Бодин (1569); Видини (гръцки); Видин; Пидин; Бидин; Бодин; Кираденум; Бишитери; Ведин (1669); Видин (тур.)
 https://bg.wikipedia.org/wiki/Видин

       
                                                                                                    LZ2OQV



неделя, 16 ноември 2014 г.

Activation LZ-00019 THE ROYAL PALACE SOFIA BHS SF01





QRV-LZ2OQV/p  - QSO-128  - DATE  19.07.2015
 RIG-FT857D-30/50W. BANDS-7-432Mhz
ANT-Doublet 2X6,75m/7-28Mhz+Z-MATCH/VK5BR/  -Dipole for50Mhz


LZ2OQV IN PORTABILE RADIOSHACK 

                                                    

Operator: LZ2OQV
Date: 16 Nov 2014




Княжеският, по-късно Царски дворец, е между първите символи при следосвобожденското обновяване на София, избрана за столица на Третото Българско Царство.
 В централната висока част на града - знаково място с историческо минало, свързано със символи на властта, съществуващият турски конак, изграден след изгаряне през 1873 - 1875 г., е определен и преустроен за Княжеска резиденция.
 През 1879 г. княз Александър І предприема коренни промени в двореца и поръчва на австрийския арх. Рупелмайер да изготви проект. Реализацията възлага на архитектите чужденци Колар, Грюнагер, Леерс, Майерберг и др. С невиждан дотогава бал в чест на завършването на двореца е посрещната 1883 г. Едновременно с реконструкцията на двореца се извършва нова регулация на околното пространство и паркоустрояването му. С "Батенберговия план" се отреждат около 20 дка, които се ограждат с красива желязна ограда.  С идването на престола на Княз Фердинанд І през август 1887 г. започва ново преустройство на дворцовата сграда. То е възложено на виенския арх. Грюнагер в сътрудничество с арх. Н. Лазаров и Грайс и продължава почти до 1900 г. Общата застроена площ обхваща 25 000 м2 и имала 60 помещения.
 Княз Фердинанд І преобразява двореца в "най-изтънчения и изискано поддържан дворец в Европа".
 Общата архитектурна характеристика на сградата е с еклектична същност и отразява динамизма на виенския барок в съчетание със  спокойствието на ренесансови елементи, както в пластичното решение, така и в композицията.
 Значението на Двореца и пространството около него в градоустройствен и архитектурен аспект е огромно. Това не е типичен дворцов комплекс, а хомогенен ансамбъл, обединил обществени пространства и архитектура на сгради в емблематично знаково ядро в обществената среда на столицата. С предпочитание към общоприетите академични стилове този ансамбъл влияе дълги години в развитието на централната градска част.