събота, 19 декември 2015 г.

Activation LZ-00036 KREPOST SOSTRA BHS LV-02

QRV  19.12.2015
LZ11C
QSO: 68 
Equipment: TS850S  100watts
                  ANT: Inv.vee 7/10/14








 СОСТРА  е добре запазен крайпътен комплекс разположен на древния римски път "Виа Траяна". Ескус – Филипополис и отстоят на 13 мили южно от Мелта (Melta – вероятно северно от Ловеч) и на 10 мили северно от станция Ад Радицес (Ad Radices – м. Попина лъка – източно от с. Бели Осъм, Троянско).
 На площ от 4 кв. км.разположена върху сравнително равна местност в периода II-V в. съществували силно укрепен лагер (крепост), цивилни селища, сгради, некрополи.
 Крепостта е стандартен базов лагер на помощна пехотна част, наброявала от 500 до 1000 римски войници.
 Римската крайпътна станция  СОСТРА е изградена върху територия, която в Предримската епоха (І хил. пр. Хр.) се свързва със земите, населявани от тракийското племе кробизи.
 С римското нахлуване в земите от двете страни на планината Хемус (ІІ век пр.Хр.) се слага край на множество тракийски поселения. Върху руините на тракийско селище и дървено – землен лагер, възниква укрепен военен лагер на помощни части (кохорти).
 Основана е в средата на II век по времето на римския император Антоний Пий.
 През време на своето съществуване СОСТРА   преминава през няколко етапа на историческо развитие.
  • Първият период е свързан с дейността на ІІ Матиакска кохорта (chohors ІІ Mattiacorum), която изгражда първата каменна стена в средата на ІІ век. Тя просъществува до средата на ІІІ век, когато е разрушена от готите частично от готите по времето на император Гордиън III.
  • Вторият период на строителни дейности довежда до изграждането на сега видимите стени и кули. Този етап започва след готските нашествия в края на ІІІ век. След готите крепостта се възстановява с нова, по-голяма и стабилна стена при император Галиен  през 254 г. Крепостта е превзета от готите окончателно в края на ІV век. Строителството продължило през следващите три десетилетия.Крепостните стени са достигали 10 метра височина и дебелина 2 метра,   а кулите – две кръгли и две правоъгълни,над 12 метра.Правоъгълните кули, разположени в средата на крепостните стени, имали за цел да охраняват портите, около които били изградени, а кръглите са разполагани в краищата на крепостните зидове и  тяхната височина е била стратегически изнесена над крепостните стени с цел наблюдаване на
 по-голям участък по продължението на целия античен път.
  • Последният период от развитието на кастела започва след овладяване на кризата в империята при Теодосий І и свършва с унищожаването на крепостта в края на V век.

понеделник, 16 ноември 2015 г.

Activation LZ-00074 KREPOST PERISTERA

 Date:14/15 JAN 2017
LZ1BXA
QSO 111.




Date:3,4,5,may2016 + 18.06.2016
LZ1BXA/p
total 43 QSO







Date 14.Nov.2015
Operators:
LZ1NY - 92 QSO
LZ1YLE - 80 QSO
Equipment: Yaesu FT-847, Ant: LW + Yaesu FC-1000 antenna tuner
Special thanks to: Vasko LZ1NT and Gero LZ1GJI from Pestera


                                        LZ1NY/p on air  +  LZ1GJI + LZ1NT

                                                            LZ1YLE/p  on air

                                           LZ1NY, LZ1YLE, LZ1NT, LZ1GJI

                                            LZ1NT            LZ1GJI                LZ1NY

                                                      LZ1NT, LZ1YLE, LZ1GJI

                                                                      LZ1NT

                                                        LZ1NT, LZ1NY,LZ1GJI

                                                        KREPOST PERISTERA 








Крепостта Перистера се намира на север от град Пещера. Името на крепостта произхожда от гръцки и означава "гълъб". Представлява крепост с три пояса крепостни стени и шест отбранителни кули, разположени на най-вътрешната крепостна стена  Хълмът, на който е разположена крепостта, е известен като Света Петка, а името Перистера ("гълъб", "гълъбово място").  В най-високата част на възвишението са групирани камъни с различна големина, от които един е с формата на гълъб.
  Mястото е било известно като свято още на траките, които са го превърнали в светилище.
  По-късно, през римската епоха, когато в близост е минавал един от главните пътища, свързвали Горнотракийската низина с Егейско море,  е бил изграден кастел. Това е първият период от историята на крепостта и обхваща времето от II до началото на III век.
  Вторият (късноримският) e по времето на императорите: Диоклециан (284 – 305),Константин I Велики (324–337) и Юлиян II (360 – 363).  Може да се предположи, че първото разрушение на укреплението е станало по време на Втората готска война през 376 г.,  при император Валент и най-вече след неговото поражение при Хадрианопол на 9 август 379 г.  Най-добре е засвидетелстван третият период от съществуването на крепостта. След 150-годишно прекъсване живота на укреплението и  близкото селище се възражда в началото на VI век.  След опустошителните варварски нападения през 528–529 г.  и катастрофалния разгром на византийската армия през 533 г., след като през четвъртото и петото столетие  Византия губи контрола си над Мизия и Скития, империята е пред катастрофа. Загубата на провинциите е стресиращ предвестник на  надвисналата заплаха от север.  Като резултат започнала мащабна укрепителна дейност на Дунавската граница, Балкана и Родопите. Хълмът Света Петка явно е включен в третия отбранителен вал, целящ да предпази Империята и най-вече пътните артерии, свързващи западната тракийска низина с Беломорието, от зачестилите нападения. Тогава,   вероятно при мащабното строителство по времето на император Юстиниан I Велики (527-565), крепостта на хълма Св. Петка е била преизградена и преустроена. Така, освен с функционално предназначение, кулите-църкви са осигурявали и духовната закрила на укреплението. В тях войниците,  преди да тръгнат в битки, са се молили, а благодарили на Бога, когато побеждавали неприятеля.  Последвалите събития, масирани аварски и славянски набези и ответните удари на византийската армия, превръщат територията на цяла Тракия в поле на рядко затихващи бойни действия през последните две десетилетия на VI и началото на VII век.
  Краят на обитаването на ранновизантийското укрепено селище край Пещера има бедствен характер и е повсеместно маркирано от стихиен пожар. Като доказателство служи и едно сведение на летописецът Йоан Ефески: „...На третата година след смъртта на император Юстин и при царуването на Тиберий Победоносни настъпи проклетия славянски народ и извърши набези по цяла Елада, в околностите на Солун и по цяла Тракия. Те заеха много градове и укрепени места, опустошиха и гориха, грабиха страната и я овладяха. Те се поселиха в нея без страх, сякаш тя им принадлежеше.“ Описаните събития в хрониката се отнасят за 582 г.
  Четвърти период на съществуване: През средновековието тя отново е била възродена, но частично,  Крепостта на хълма Св. Петка е била унищожена при османското нашествие в края на XIV в.

Повече снимки тук: https://plus.google.com/photos/+VictorMarinovLZ1NY/albums/6167250834763643473?banner=pwa

събота, 17 октомври 2015 г.

Activation HB0-00002

QRV :   25.june.2015
          HB0/LZ1NY/P   - 98  QSO
        HB0/LZ1YLE/P -  76   QSO
equip: FT897D - 50 W
         ANT - mobile vertical 

HB0-00002      SHELLENBERG FORTRESS 



                                                             Работната позиция


                                                            HB0/LZ1NY/P on air







                                                      LZ1NY,LZ5DZ,LZ3YN

                                                        LZ1YLE,LZ1NY,LZ3YN


                                                SHELLENBERG  FORTRESS




  Повече виж на:  https://plus.google.com/photos/+VictorMarinovLZ1NY/albums/6167250834763643473?banner=pwa