понеделник, 16 ноември 2015 г.

Activation LZ-00074 KREPOST PERISTERA

 Date:14/15 JAN 2017
LZ1BXA
QSO 111.




Date:3,4,5,may2016 + 18.06.2016
LZ1BXA/p
total 43 QSO







Date 14.Nov.2015
Operators:
LZ1NY - 92 QSO
LZ1YLE - 80 QSO
Equipment: Yaesu FT-847, Ant: LW + Yaesu FC-1000 antenna tuner
Special thanks to: Vasko LZ1NT and Gero LZ1GJI from Pestera


                                        LZ1NY/p on air  +  LZ1GJI + LZ1NT

                                                            LZ1YLE/p  on air

                                           LZ1NY, LZ1YLE, LZ1NT, LZ1GJI

                                            LZ1NT            LZ1GJI                LZ1NY

                                                      LZ1NT, LZ1YLE, LZ1GJI

                                                                      LZ1NT

                                                        LZ1NT, LZ1NY,LZ1GJI

                                                        KREPOST PERISTERA 








Крепостта Перистера се намира на север от град Пещера. Името на крепостта произхожда от гръцки и означава "гълъб". Представлява крепост с три пояса крепостни стени и шест отбранителни кули, разположени на най-вътрешната крепостна стена  Хълмът, на който е разположена крепостта, е известен като Света Петка, а името Перистера ("гълъб", "гълъбово място").  В най-високата част на възвишението са групирани камъни с различна големина, от които един е с формата на гълъб.
  Mястото е било известно като свято още на траките, които са го превърнали в светилище.
  По-късно, през римската епоха, когато в близост е минавал един от главните пътища, свързвали Горнотракийската низина с Егейско море,  е бил изграден кастел. Това е първият период от историята на крепостта и обхваща времето от II до началото на III век.
  Вторият (късноримският) e по времето на императорите: Диоклециан (284 – 305),Константин I Велики (324–337) и Юлиян II (360 – 363).  Може да се предположи, че първото разрушение на укреплението е станало по време на Втората готска война през 376 г.,  при император Валент и най-вече след неговото поражение при Хадрианопол на 9 август 379 г.  Най-добре е засвидетелстван третият период от съществуването на крепостта. След 150-годишно прекъсване живота на укреплението и  близкото селище се възражда в началото на VI век.  След опустошителните варварски нападения през 528–529 г.  и катастрофалния разгром на византийската армия през 533 г., след като през четвъртото и петото столетие  Византия губи контрола си над Мизия и Скития, империята е пред катастрофа. Загубата на провинциите е стресиращ предвестник на  надвисналата заплаха от север.  Като резултат започнала мащабна укрепителна дейност на Дунавската граница, Балкана и Родопите. Хълмът Света Петка явно е включен в третия отбранителен вал, целящ да предпази Империята и най-вече пътните артерии, свързващи западната тракийска низина с Беломорието, от зачестилите нападения. Тогава,   вероятно при мащабното строителство по времето на император Юстиниан I Велики (527-565), крепостта на хълма Св. Петка е била преизградена и преустроена. Така, освен с функционално предназначение, кулите-църкви са осигурявали и духовната закрила на укреплението. В тях войниците,  преди да тръгнат в битки, са се молили, а благодарили на Бога, когато побеждавали неприятеля.  Последвалите събития, масирани аварски и славянски набези и ответните удари на византийската армия, превръщат територията на цяла Тракия в поле на рядко затихващи бойни действия през последните две десетилетия на VI и началото на VII век.
  Краят на обитаването на ранновизантийското укрепено селище край Пещера има бедствен характер и е повсеместно маркирано от стихиен пожар. Като доказателство служи и едно сведение на летописецът Йоан Ефески: „...На третата година след смъртта на император Юстин и при царуването на Тиберий Победоносни настъпи проклетия славянски народ и извърши набези по цяла Елада, в околностите на Солун и по цяла Тракия. Те заеха много градове и укрепени места, опустошиха и гориха, грабиха страната и я овладяха. Те се поселиха в нея без страх, сякаш тя им принадлежеше.“ Описаните събития в хрониката се отнасят за 582 г.
  Четвърти период на съществуване: През средновековието тя отново е била възродена, но частично,  Крепостта на хълма Св. Петка е била унищожена при османското нашествие в края на XIV в.

Повече снимки тук: https://plus.google.com/photos/+VictorMarinovLZ1NY/albums/6167250834763643473?banner=pwa