неделя, 17 януари 2016 г.

Activation LZ-00209 FORTIFIED LYASKOWSKY MONASTERY BHS VT-19

 QRV  15.01.2016
 LZ11C




QRV  05.07.2015
LZ2A/p






                                                   ЛЯСКОВСКИ МАНАСТИР







Лясковският манастир (наричан още Петропавловски) е един от 14-те манастира изградени около Търново по времето на Втората българска държава. Според преданието манастира е построен по времето братята Асен и Петър, на сегашното си място върху хълма, където някога е имало крепост. В нея е подготвено въстанието през 1185г. за освобождението на България от византийско иго. Асеновци построяват манастира в знак на благодарност, че въстанието е успяло.
След падането на България под турско робство, Лясковския манастир е неколкотратно разрушаван и съграждан наново. През 60-те години на 17в. управлението на манастира преминава в гръцки ръце, като българските монаси били изгонени. Впоследсвие църковната борба на българския народ се увенчала с успех и гръцките монаси били изгонени от манастира. През 18в. Лясковският манастир поддържа връзка с руските православни манастири, като доказателство за това е подареното от руския император Петър Велики - позлатено евангелие, което сега е в Църковния музей в София.
По време на турското робство, Петропавловският манастир взима активно участие в национално-освободителни борби на българския народ, като зад манастирските стени се организират няколко революционни буни, което се обяснява както с неговата близост до старата столица, така и с трудната му достъпност. През 1700г. тук се подготвя въстанието на търговската вдовица Мара, начело със сина и Стоян и Мирчо войвода. Сред съзаклятниците е и игумена на манастира Софроний. През 1856г. капитан Дядо Никола повежда 13 четници към Габровския балкан, а през 1862г. пак тук се събират около 70 бунтовници начело с хаджи Ставри. Бунтът (Хаджиставревата буна) не успява, монасите са затворени, а игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф – заточени в Диарбекир.
В Лясковския манастир са намирали убежище и апостолите на Великотърновския революционен окръг Васил Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов и Бачо Киро. През 1874г. митрополит Иларион Макариополски отваря в манастира първата българска семинария и за неин управотел е назначен епископ Климент (Васил Друмев). В семинария завършват бележити учени като проф. Васил Златарски, Петър Ников, Димитър Цухлев, Юрдан Трифонов, Иван Трифонов, проф. Беню Ценов и др. Тя продължила дейността си и след Освобождението – до 1885г.
При управлението на Стамболов Лясковския манастир е превърнат в лудница и после в затвор, в който е заточен митрополит Климент. От 1902 до 1912г. манастира е превърнат в приют за душевно болни. Година по-късно земетресение разрушава манастирската църква, източното крило и още няколко постройки. Оцеляват само новите сгради на семинарията, градени от дряновския майстор Уста Маню, които и до днес са запазили автентичния си вид. Между 1918 и 1922г. в Лясковския манастир се заселили 60 руски бежанци, а след тяхното напускане манастира става девически. От 1925 до 1928г. там функционира църковно-певческо училище. През 1937г. манастира става дом-работилница за глухонеми момчета, закрита през 1945г. През 1947г. митрополит Софроний отново възстановява монашеското девическо братство.

Activaction LZ-00158 KREPOST RAKHOVETS BHS VT-05


 QRV  14.01.2016
 LZ11C  - 70 QSO
 Equipment TS850S  100watts
                  Ant -Inv.Vee 7,10,14 MHz
radioshack

една мачта - три антени

с поглед към крепостта

крепостта Раховец - 14 век


Входът - главната порта


изглед от северо изток


 изглед от юг - в равнината се е намирал Тъмен град

иглед от запад

част от запазенитр стени

улицата


 стена

Поглед от юго запад


Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Ряховец"/"Раховец" се намира на 3.43 km северозападно по права линия от центъра на град Горна Оряховица. Мястото на което е изградена, е обитавано от желязната епоха до XV век без прекъсване. През желязната епоха живота на възвишението се свързва с траките. Крепостта е част от цялостна крепостна система, заемаща площ от около 5х6 km. Ако се докаже, че цялата гъсто застроена площ е била използвана от траките, то тогава населеното място няма аналог по големина и сложност на укрепителните съоръжения.
По времето на римската епоха живота тук продължава, като особено интензивен е бил през III-IV век. Следи се откриват и от ранновизантийската епоха, както и от IX-X век по време на Първото българско царство. Периода на византийското владичество (XI-XIII век) е представен от значително количество керамика. Определено най- голямата значимост, крепостта придобива по време на Второто българско царство. Открити са следи от металолеене (може би монетарница). Близкото наличие на голяма обитаема територия- Тъмен град (почващ от стените на крепостта на север почти до река Янтра), дават основание да се предположи наличието на голям укрепен средновековен град с цитадела. . След нахлуването на османците, крепостта продължава да съществува с гарнизон, до разрушаването и през края на септември 1444 г. от войските на Владислав III Варненчик по време на похода му срещу Османската империя. След това крепостта е окончателно изоставена. Тоталното и разрушаване идва през 1913 г., когато земетресение с епицентър  крепостта -  срива зидовете, кулите и портите описани от К. Шкорпил. Подробни разкопки на част от крепостта се правят през 1985 г.  . Разкопана е западната крепостна стена, северната в източната и част, и източната крепостна стена.   Множеството следи от различни периоди, аналогични на тия по Царевец, както и пътя идващ от Никополис ад Иструм, минаващ до крепостта и продължаващ на юг, дават основание да се предполага наличието на крепост на това място минимум от римската и ранновизантийската епоха. Крепостта е имала три входа- западен, северен и източен, като главния е бил източния снабден с три порти. Крепостна стена е била широка 3,8 метра. Изградена е била от частично дялан камък споен с бял хоросан и сатрачна система от дървени греди, а пълнежът от по- дребни камъни, обилно заляти с бял хоросан. Забелязват се следи от крепостни кули, охраняващи портите и уязвимите места по крепостната стена. Недостъпните места, като южната част на хълма, са оставяни неукрепени.  

вторник, 5 януари 2016 г.

Activation LZ-00038 CASTRA ad MONTANESIUM BHS MN-03

QRV  15.01.2016
LZ2CM/p  - 111 QSO
Equipment TS120V+ hm pa 100watts
                 ANT  -Delta loop's

Ново раротномясто без QRM

RADIOSACK

LZ2CM-след малко почвам

LZ2HAM
QRV  28.12.2015
LZ2CM/p - 13 QSO
LZ2RM/p -      QSO
Eqiupment:
LZ2CM/p -TS120V+hm PA 100 watts
          ANT - delta loop's  10,14,21 MHz
LZ2RM/p - IC-718  100 watts
          ANT  - delta loop's 10,14,21 MHz







 RADIO SHACK  LZ2CM/p

 RADIO SHACK  LZ2RM/p

 м. Свети Дух











Крепостта край град Монтана -  "Кастра ад Монтанезиум",
 се намира в южния  край на града, на хълма “Калето” или “Градището” 
 Името на града е дадено от древните римляни и вероятно идва от думата Монс - планина,
 Първото селище на тази стратегическа и лесно защитима височина е от каменно- медната епоха IV хил.пр.Хр. Първите обитатели на хълма са живели през каменно-медната епоха.
 През този период от историята хората правят важен преход от ловци-номади към по-уседнал начин на живот, свързан с обработване на земята и строеж на постоянни селища.
 Местността, която по-късно е наречена Монтана, е избрана като подходящо място
 за живот от древните хора заради плодородните почви и възможността за защита.
 По-късно мястото обитават древните траки.Тракийското племе трибали населява хълма до около І век пр.н.е..Тракийското селище било укрепено с мощна крепостна стена ( запазена дебелина повече от 1 m), която следва очертанията на терена и датира от към края на ранножелязната епоха. 
 Римляните се заселват в района в края на І в. н.е., привлечени от богатите залежи на руда и злато по поречието на река Огоста. Те завладяват тракийската крепост и я използват за свои нужди. В този период Монтана се превръща в град – център на провинция Долна Мизия,
 в който постоянно пребивават военни части.(I Сугамбрийска кохорта, участвала в потушаването на тракийското въстание от 26 г.). По времето на Римската империя градът процъфтява. Изграждат се и се поддържат пътища, свързващи Монтана с останалата част на империята. Освен рудодобив и златодобив, основни поминъци по това време са земеделието и занаятчийството.    През ІІІ в. н.е. градът е обект на набези на готски племена.
 Именно срещу тях е построена крепостта Кастра ад Монтанезиум, върху основите на древната тракийска крепост.   Изградени са казармени помещения, базилика, както и дебели крепостни стени, имащи за цел да устояват на атаките на нашествениците.
 Близо до крепостта, до голям извор в подножието на хълма, се намира древно каменно светилище. То придобива голяма популярност по време на Римската империя.
 Главни богове на това светилище са Диана и Аполон. Диана – богинята на лова, е покровителка на града и в днешно време е изобразена на герба на град Монтана.
 Около светилището се образувало селище с вили.
 Римският град заедно с крепостта е разрушен в края на VI при нашествие на авари и славяни.
 По-късно върху развалините славяните изградили свое селище, което нарекли Кутловица.
 Една от казармените сгради, останали от римската крепост, те превърнали в свое езическо светилище, запазено и до днес. В него е била отдавана почит или на бог Перун, или на Даждбог – бога на плодородието, а може би и на двете божества едновременно. Светилището просъществувало до приемането на християнството в българската държава (IX в.).