неделя, 24 април 2016 г.

Activation KOS Castel, WCA SV-00028 , IOTA EU-001

QRV  24.04.2016  SV0XCA/P  
QSO : 222
Equipment : IC706MK-IIG 100Watts
                   Ant. Inv.vee  40/20
Op.Valentin   LZ1WL









Activation KREPOST DIONYSOPOLIS WCA: LZ-00050 ,BHS:DO-04

QRV    23.04.2016    LZ2KSB/P
team : LZ2-005 , LZ2-010
Equipment : TS590s   +  ACOM 1000
                   Ant - Inverted vee 20/40 









Късноантична крепост Дионисополис се намира в град Балчик. След потопа оцелялото население на античния град се премества в новото укрепление, което започнали да издигат още в самия край на V и началото на VI век. "Дионисополис" от ранновизантийската епоха, е разположен върху платото на равнината, северозападно от центъра на Балчик, на територията на сегашния квартал Хоризонт, на около 1 km от морския бряг.По територия не е повече от 150 дка. Изцяло са проучени западната, северната и западната половина на южната крепостни стени. Трасето на източната крепостна стена е установено чрез сондажи. Дълга е около 770 m и има вид на начупена линия, състояща се от 4 отсечки с предопределено от конфигурацията на терена направление. По трасето на зида е проучена само една четириъгълна кула.Градежът на източната крепостна стена видимо се различава от градежа на другите, по употребата на големи квадри за оформяне на външното лице. Смята се, че строежът на укреплението е започнат от император Анастасий и завършен от император Юстиниан 1, като се предполага, че довършителните работи били форсирани във връзка с последствията от катострофалното наводнение от 544/545 г. След тази година се смята, че населението е напуснало античния Дионисополис и се е нанесло тук.Пристигането на българите по тези земи, се оказва повратен момент в продължителния процес на етнически и териториални промени,започнали вследствие на великото преселение на народите.Несъмнено този процес се отразява върху съдбините на цялата равнина, известна оттук нататък под наименованието Карвунска земя, а селището- Карвуна.

 .


понеделник, 11 април 2016 г.

Activation BHS SF-13 Клисурски манастир Св.ПЕТКА


QRV  10.04.2016
LZ1YLE/P
LZ2HT/P

                    


                                                      
                                            LZ3BK               LZ1YLE                LZ1DAN



                                                                     LZ2HT/P





Клисурския манастир Св.ПЕТКА ПАРАСКЕВА е действащ. Вътрешността на манастира е покрита със сравнително нови стенописи, изписани с ярки–колоритни и живи цветове. А заедно с допълнението от библейски цитати и текстове, тук усещането на посетителя за духовна сила, чистота и святост неизменно се подсилва.
Трудно е да се посочи точната година на основаване на манастира, като легенда свързва началото му с времето на Второто българско царство. През 1238 година цар Иван Асен II пожелал мощите на Света Петка Българска да бъдат пренесени в тогавашната столица Търново. Когато литийното шествие спряло за почивка тук, мястото било осветено от нетленното тяло на светицата, след което, живеещите наоколо християни построили църква, а по-късно бил основан и манастир. Причина за липсата на сведения, свързани с историята му, е голям пожар, унищожил архива и библиотеката през средата на миналия век, както и рухването на старата манастирска църква. Впоследствие, пристигналата насам, след дълъг период на странстване руска схимонахиня Мария Магдалена, години наред отдава своите сили, всеотдайност и труд за възстановяване на духовното огнище. Тя остава тук завинаги и завършва земния си път през 1978 година като схиигумения, след като вече е успяла да привлече вниманието на монашеската общност и вярващите от региона.

събота, 9 април 2016 г.

Activation LZ-00049 KREPOST CHIRAKMAN (BISONE,KARNAVA,KAVARNA)

QRV 03.04.2016
LZ2KSB/p - TEAM : LZ2TSD,LZ2WP,LZ3FN, op.NENO/lz2ksb/, LZ2-005,LZ2-010.
LZ2KSB/p
                                                                 BHS DO-03









Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Бизоне/ Карнава/ Каварна е основан през VII-VI в.пр.н.е. от траките. В последствие тук се заселват и гръцки колонисти от "Месембрия", които се разположили в района на пристанището. През III-II в.пр.н.е. тук временно се заселват скитите. През втората половина на I в.пр.н.е. катастрофално земетресение поглъща част от античния град в морето.Челната част на нос "Чиракман" се откъсва и потъва.  През римския период градът е бил възстановен под същото име и бързо се издига и процъфтява.Градът съществувал в този си вид до VII век,  когато бива разрушен от славяните и прабългарите, които създават селището Карвуна.  През времето на турските нашествия градът е бил почти разрушен, но през втората половина на XVII век отново е застроен. През XV-XIX в. средновековният град става известен под името Каварна, като християнско селище и пристанище за зърнени храни.

Activation LZ-00011 KREPOST KALIAKRA (TIRIZIS,ACRESS,ACRE) BHS DO-02


QRV 03.04.2016
LZ2KSB/p - TEAM : LZ2TSD,LZ2WP,LZ3FN, op.NENO/lz2ksb/, LZ2-005,LZ2-010.
LZ2KSB/p











Калиакра - произлиза от гръцки: „ καλός“ - красив/добър и „άκρα“ “ - нос/крепост и означава „красив нос“
Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост Тиризис/Акре/Акрос Кастелум/Калиакра/Гелегра.
 Най- ранните поселения на носа датират от IV в. пр.н.е., когато областта е била населявана от тракийското племе „Тиризи“. Те дават и първото му име - Тиризис.
Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия
През V-VI в., според Херокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум (укрепен нос) или просто Акра (нос)) придобива значението на  укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция „Скития“. През 513 г. край Калиакра се разразява битка между въстаналия военачалник Виталиан и Византийския император Анастасий
В източници от XX в. се срещат славянските имена Тетрасида и Тетрасиада, Тетрисиас, Триса, Тириза и Тириста.   Най- голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на XIV век, когато е една от столиците на Карвунското деспотство на българските владетели Балик и Добротица.  През 1393-1394 г. Карвунското десподство става едно от последните български владения, които попадат под османско владение. През 1444 г. до нос „Калиакра“ спрели рицарските войски на полският и унгарски крал Владислав III Варненчик в похода си срещу Османската империя. В старите турски законници Калиакра се споменава като пристанище с митница Килагра или Челигра бурун.
 На 31 юли 1791 г. край бреговете на „Калиакра“ се разразява най-голямата морска битка в Черно море. Руската ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков
 разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин Паша. С тази победа завършва Руско- Турската война от 1787-1792 г.

Activation LZ-00250 KREPOST YAYLATA BHS DO-09



QRV 03.04.2016
LZ2KSB/p - TEAM : LZ2TSD,LZ2WP,LZ3FN, op.NENO/lz2ksb/, LZ2-005,LZ2-010.













Късноантичната крепост има в национален археологически резерват "Яйлата"
Укреплението е издигнато върху най- високата част на крайморска тераса и доминира над нея. От североизток и югоизток то естествено е защитено от морето с отвесни, с височина над 20 m скални масиви.Това е наложило изграждането на отбранителни крепостни стени само от северозапад и югозапад. Укрепената площ е 4.5 дка при максимални размери от 100 на 75 m. По трасето на северозападната стена били издигнати четири плътни кули, отстоящи на 25 m една от друга.Приблизително в средата на югозападната крепостна стена била изградена една
четириъгълна кула- порта, външния вход на която бил затварян с катаракта, а вътрешния с двукрила врата. При по- късно преустройство ширината на входа била намалена на половина и сведена до 1.30 m. Достъпът бил възможен и през една потерна на северозападната крепостна стена, разположена непосредствено южно от кула 3. За изкачване на бойната платформа, били изградени 3 еднораменни стълби с ширина от 1.2 до 1.3 m. Крепостната стена е изградена лицево от  каменни дялани блокове, с пълнеж от ломени камъни, споени с червен хоросан с
 парченца счукана тухла. Крепостта е издигната в края на V и началото на VI в. и е просъществувала до края на VI и началото на VII в.